Посещения: 18315
С моя съпруг сме заедно от 5,5г.Бяхме студенти в един и същи ВУЗ УХТ - Пловдив.Аз бях в една специалност с неговия брат и всъщност той ни запозна.Любов от пръв поглед ли какво ли , но още на първия месец решихме , че като завършим ще се оженим.През февруари 2003г се дипломирахме и на 16 август 2003г се сгодихме. Заживяхме първоначално при майка му с намерението възможно най-скоро да се отделим самостоятелно.За нещастие ,обаче ,на майка ми и откриха рак и то в доста напреднал стадий.Наложи се да се прибера в родния си град-Перник.На 9.11.2003г тя почина.Беше голям шок за всички и толкова неочаквано.
Отложихме сватбата за неопределено време.Така се стекоха събитията , че се преместихме да живеем в родния ми град(при моят баща) .След дълги колебания, дали да вдигаме сватба , накрая решихме да довършим ,вече започнатото Датата бе избрана-6.08.2005г . Вдигнахме не много голяма сватба.3дни преди сватбата съпругът ми си замина за Пловдив да си направи ергенско парти с приятелите, а аз посветих времето си на племеницата и брат ми(те живеят в Австрия).Така времето си минаваше и ето ,че ДЕНЯТ дойде.
През нощта преди сватбата почти не можах да мигна, но не толкова от вълнение, колкото заради проливният дъжд, който се сипеше вече цяла седмица.(навярно си спомняте наводненията от миналото лято) Още в 4ч. сутринта бях на крак, направих си кафе, пуснах си тихичка музика и седнах да си подредя кошницата с подаръците за гостите. В 5 часа стана и татко, закусихме и той тръгна да вземе фризьорката, а аз се заех да будя брат ми и снахата, че трябваше да освободят стаята. В 10 часа вече бях готова и започна едно дълго чакане, а навън не спираше да вали. Брат ми излезе да ми купи чадър, и да знаете само какъв донесе... 2 метра в диаметър – нали трябва да ме пази от дъжда. Младоженецът и кумовете трябваше да дойдат в 10.15 ч., но закъсняха порядъчно. Поради лошото време сватбарите пътуваха 4 часа от Пловдив. Набързо взели кумовете и ето ги пристигат, с цял час закъснение. Но за радост, поне дъждът спря. Започна се един пазарлък – брат ми не ме дава лесно. "Продаде ме" за 380 лв. и да се благодари мъжа ми, че времето ни притискаше. Откри набързо стаята, където ме бяха скрили и хайде навън, а там ни чакаше бялата лимузина (наета от брат ми, специално за малката му сестричка), чувствах се като Пепеляшка от приказките. Оркестърът засвири и всички се хванахме да тропнем хорце и после тръгнахме към ритуалната зала. Щом се "скрихме" в колата с кумовете, почнахме с наздравиците – да отпуснем малко напрежението, и след 15 минути вече бяхме пред гражданското. Там служителките бяха доста притеснени. Всички влязоха в залата, само аз останах навън (татко държеше той да ме отведе до олтара) и така вътре почнало едно вайкане "къде е булката?, Няма ли да дойде?" и т.н., А аз си седя в лимузината на сладки приказки с шофьора и чакам татко да ме вземе (ако преди това не размисли – не се дава лесно дъщеря). Е, влязох, къде ще ходя и ритуалът започна. Разменихме си халките, пийнахме винце, обрекохме се във вечна вярност и се подписахме. Съпругът ми реши, че ще успее да ме настъпи, въпреки огромната ми рокля и за малко щяхме да се строполим на земята. В цялото боричкане успях да го настъпя, при това два пъти. След официалната част ни поздравиха с целувки, пожелания... Тръгнахме към ресторанта. Там ни посрещнаха подобаващо - свекървата ни захрани с хляб и сол, татко ни наля по чаша шампанско, а аз така се престарах с ритането на менчето, че баща ми стана вир вода. От там нататък започна най-веселата част. Много хора, луди танци, мазахме се с торта, давахме си обещания за бъдещия ни съвместен живот, мъжът ми се справи безупречно със жартиера, хвърлих и букета и така определихме следващите две сватби – първата беше на 03.06.2006, а втората на 30.07.2006г. Последва слово на булката, т.е. Аз. Насочих го към татко.Успях да разплача всичките си роднини, но и до днес си спомнят думите ми. След това DJ-я пусна "От извора" на Ивана, специално за татко и веселбата продължи чак до два часа през нощта, изпратихме си гостите и ................
Еееее... първа брачна нощ, знаете ...... Някои казват, че младоженците броят пари и отварят подаръци през първата брачна нощ. Но не им вярвайте! Този ден ще го помня докато съм жива. Преди броени дни имахме годишнина.Първата в нашия бачен съюз, но тръпката е все още така силна както преди година.
Пожелавам на всички бъдещи булки да бъдат усмихнати в сватбения си ден, да се радват на всяка секунда от деня, защото сватбата е един кратък миг, който се запомня за цял живот. Бъдете силни заедно с вашите любими, бъдете искрени един към друг и си вярвайте!!! Но най-важното е да се обичате, защото любовта побеждава всяка лоша дума, изтрива всяка сълза и променя света!!!
Violeta и Ivan
