Тази любов цялата,

още толкова жива и слънчева,

тя е моята, тя е твоята,

тази, винаги новата,

която не се промени,

истинска като растение, 

тръпнеща като птица

и като лято гореща и жива.

Ние двамата бихме могли

да си тръгваме, да се завръщаме,

да забравяме, да заспиваме, да се будим отново,

да стареем, да страдаме,

да мечтаем до смърт, да заспиваме пак

и пробудени пак да се смеем за миг подмладени,

но тази любов ще остане при нас

упорита и жива като желание,

като памет жестока, като жалба нелепа,

нежна, като далечния спомен,

хладна като късче мрамор,

красива като деня и крехка като дете.

Тя ни гледа усмихната,

тя ни шепне без думи

и аз цял изтръпнал я слушам ...