Здравей, Гост    Вход: 
 
Регистрация   Забравена парола
Карта на сайта    Сватбен речник
Здравейте на всички

Здравейте, за нашата любовна история бих могла да кажа най-вече, че със сигурност не започна като обикновена любовна история.....

    В самото начало, когато се запознахме аз изобщо не исках да чувам за него, а той.....не се отказваше и продължаваше да настоява. Първо се уговаряше с една моя приятелка да ме накара да отидем поне само на кафе.Аз дълго време отказвах, отказвах и после се почнаха кафета, дискотеки....аз работех до 2 часа през нощта, след това ходехме с моята приятелка и с него на дискотека или на кафе и на другия ден пак на работа и така близо 5-6 месеца без да има нищо друго между нас. Той постоянно казваше на моята приятелка, че е влюбен в мен, а тя уж не трябваше да ми казва.....но аз знаех всичко. Е, тя и на него му казваше какво съм казала аз, де! Няма да забравя как тя ми казваше: "Ама теб уж не те интересува, но виждам как ти блестят очите като говориш за него..." Една вечер вече не издържах и му написах съобщение,че вече не издържам така постоянно двамата с моята приятелка да си приказват зад гърба ми разни неща, а аз да седя и да се правя,че не се досещам за какво става въпрос и отговорът беше: "Истината е, че толкова много те обичам и не мога да издържам без теб! Искам да не мисля за теб, искам да те превъзмогна, но не мога! Чувството е по-силно от мен! Знаеш ли какво е да лягаш с мисълта за един човек и да ставаш пак с мисълта за него? Не ми излизаш от мислите и ти си всичко, което искам." Така постепенно се стигна до първата целувка и от там и любовта вече нямаше как да се скрие.

  Една вечер като се прибрах от работа, а той беше някъде командировка, влизам в стаята си  и какво да видя - рози, разпиляни на леглото ми!!! Той, милия се разбрал със сестра ми и тя му била съучастник в изненадата!

  Едно от нещата, които няма да забравя е как на 01.01.2007г., когато аз имам имен ден и бях на работа - колежката ми беше почивка и ми донесе букет от 31 червени рози! Аз просто се почувствах невероятно специално! Никой не ми беше подарявал толкова голям букет!

  Случката, която е на първо място в класацията е св. Валентин същата година. Аз отново бях на работа да 2 през нощта и за това той ме помоли да се видим само за малко,че искал да ми подари подарък. Отидох аз и той ми даде един подарък опакован в подаръчна хартия. Помоли ме да го отворя когато се прибера. Нямах търпение да видя какво ми е подарил и започнах да разопаковам подаръка. Като махнах хартията, под нея имаше нова опаковка - от вестник, под него още една опаковка, под нея - още една и така докато не стигнах до една малка картонена кутийка! отворих и нея и вътре имаше друга малка кутийка, но този път беше червена във формата на сърце - за бижута. Вътре в нея имаше пръстен и малко листче. Аз направо онемях... Разгънах листчето и на него пишеше: "Ако не ти стане, подлежи на корекция" :) Напуши ме смях.....колко мило от негова страна, за  малко да се разплача от щастие....
  Вече станаха 4 години и половина откакто сме заедно! Да, естествено, не всичко е било винаги розово, но щом сме заедно и се обичаме, другото няма значение. Това го разбрахме съвсем скоро, когато бяхме на ръба на раздялата, но вместо това......решиме да се женим! Какъв обрат само? Явно хората, които казват,че понякога една криза заздравява връзката, са прави.

  Сега с нетърпение очаквам деня на нашата сватба, а той е специален и сам по себе си - 17.09.2011г. Един прекрасен празник на Вярата, Надеждата и Любовта - нещата, които са ни давали опора до сега и трябва да са ни опора за цял живот!

 Искам да ви благодаря за времето, което отделихте, за да се запознаете от близо с НАШАТА история!

Весела и Любомир